Както заглавието подсказва ще пиша за един много скъп за мен човек. А това е именно моята братовчедка Деяна.

Тя е на 18 години,умна,красива и добродушна. Тя е човек с характер,чувство за хумор,човек с когото можеш да говориш за всичко,можеш да му се довериш.

С нея се сбилиших преди около 2 години,преди това не поддържахме контакт,виждахме се само когато се събирахме семейството и роднините. Съжелявам,че толкова късно се опознахме и намерихме път една към друга чак сега,но може и да е било за добро. От както намерихме общ език,преди около 730 дни ние сме неразделни.Обменяме информация всеки ден,и се вийдаме почти 7 пъти в седмицата. Тя ме промени като човек. Станах по-добра,промени ми мирогледа. Помогна ми да стана един по-добър човек.

В момента не мога си представя живота си без нея. За тези 2 години ние преживяхме толкова много неща, минахме през всевъзможни ситуаци. Тя е човек, с когото не съм си и помисляла,че може да стане лявата ми ръка. С нея се разбирам само с поглед. Тя е моето второ аз. Разбира се, имало е моменти в които сме се карали,викали,дразнили,но винаги сме стигали до консенсус. Защото в крайна сметка в човешките взаимоотношения е неизбежно да няма конфликти. Ние всички сме хора с различни виждания,маниери,начин на живот, но и точно това ни прави и толкова еднакви. Всички ние, търсим щастие, за това сме създадени,за да живеем пълноценно и да се радваме на живота.

Не мога да опиша колко много я ценя и уважавам и каква важна роля играе в живота ми.