Какво всъщност е приятелството? Дали това са просто хора споделящи общи интереси или е нещо повече? Има ли вечно приятелство или всичко е едно врeменно явление? Можем ли да запазим приятелството си с някого от началното училище до края на дните си? Смятатате ли,че едно приятелство може да се прекрати само с една грешна постъпка? Всички ние имаме толкова много въпроси,а отговорите са толкова малко.Ако обаче ние не знаем оговора,кой би ни го казал,кой би ни помогнал да опознаем самите себе си? Дали всичко случващо се е на базата на нашите постъпки или всичко е предопределно? Човек може ли да промени съдбата си или каквото и да прави живота ще го завърти,така че пак да се случи това, което ни е писано?

Според мен единственото вечно нещо е приятелството. Понякога,в най-тежките ни моменти само един човек може да ни помогне и именно този човек може да е най-добрия ти приятел. Има моменти в който се замисляш,че този човек те познава по-добре от самия ти,той знае всичко за теб.Понякога си в безизходица и се питаш защо все на мен,защо отново,няма на кого да споделиш проблемите се освен на приятел.Не винаги семейството може да ти бъде упора,понякога не може да се отпуснеш и да си излееш душата пред тях.Трябва ти някого пред когото да можеш както да се смееш на глас,така и да плачеш с глас.Но голямата дилема е дали вечно ще можеш да разчиташ на този човек,дали някога в изблик на гняв той ще те предаде и ще изкаже всичките ти тайни наяве? В този живот никой няма гаранция за нищо,затова просто може да се надяваме поне някои неща да са истински и постоянни.Дори когато сте на противоположни мнения пак да стигате до консенсус,това за мен значи приятелството.